May 18, 2006, 2:27 PM

Бяг 

  Poetry
744 0 2

Забързан свят, нюанси тъжни се

преплитат и в дъга от собствен бяг,

мечтите ни отлитат.

Красиво цвете, крехка орхидея

на пътя ти стои, но ти не спираш

и безпощадно я убиваш. Листата,

цветовете и разкъса и нататък

продължи. Че времето върви,

а ти пак бързаш, бягаш в бъдещето си.

Настоящето пак отмини. Красиви бяха

тез очи, но ти нямаш време. Животът

и тях ще ти отнеме. И когато се

обърнеш, глава ще извърнеш, че след

себе си остави поле от мъртви цветове и

тъжни краски похабени, от твоя бяг

те заменени.

 

 

© Ели All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ами когато загубиш нещо или някого, тогава го оценяваш... Обаче има нужда от преправяне, но не много. Хубаво е.
  • Ели много ми харесва!
    "Настоящето пак отмини. Красиви бяха
    тез очи, но ти нямаш време. Животът
    и тях ще ти отнеме."
    Поздрав!
Random works
: ??:??