Бягам...

Poetry

851 0 3

Бягам от твоите ласки...
Тръгвам, но отново се връщам...
Бягам от очите ти прекрасни,
и задъхана от страх силно те прегръщам...

Бягам от ръцете ти нежни...
Но всеки път не стигам далеч...
Липсват ми очите ти небрежни...
Няма да мога да ги забравя вече...

Бягам от обичта ти красива...
Но не искам да те загубя...
Когато не си до мен сърцето ми се свива...
Не искам спомените наши да погубя...

Бягам от теб и от всичко твое...
Но никога не се отдалечавам прекалено...
В теб живее и сърцето мое...
Не ме оставяй, не мога да бягам със сърце само и наранено...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Tajnata_Kralica (Александра Матеева)

Гери,мерси.Радвам се,че си имаш собствено мнение и се радвам,че го споделяш.Благодаря ти искренно...
Алек....на теб голямааааа усмивка........

2006-05-05T21:34:09+03:00
sladoledche (Александра Методиева)

Браво!

2006-05-05T17:43:50+03:00
Белоснежка (Гергана Шутева)

Харесва ми!
Имам едно предложение обаче! Ако искаш, можеш да замениш "очи" с 'погледи' и да стане : "липсват ми погледите ти небрежни".
Не знам, на мен така по-добре ми звучи, но ти си решаваш! Поздравче!

2006-05-05T11:26:03+03:00

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0