Dec 20, 2007, 11:29 AM

Бягство

  Poetry » Love
836 0 5
 

Бягство

 

Дори във пепел ти да ме превърнеш

и в мислите си да остана няма,

едва ли пак на сън ще ме прегърнеш,

дори да донесеш във шепи морска пяна.

 

Не зная колко надалеч

съм побягнала от страх,

че може пак сърцето ми да спреш,

да го разпръснеш с вятъра на прах.

 

Не ще намериш и частица от мен и моята душа.

Но потърси ме в скучната полица на книгите за днес и вчера.

Търси ме...

Няма и следа...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лили Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....