Feb 7, 2010, 5:44 PM

Бягство

  Poetry » Civic
882 0 1

Бягство

И като песен зимата полита,
прегръща мъглата сърдита.

Самотници скитат без домове.
Отново ридае без право сърце.

Цигулките създават приказки, цветове.
Има и усмивки, но в другите светове.

Тялото копнее за докосване на нежността.
Нарушена е на изповедта сакралността.

Греховете изпълват всичките сърца.
Остава просто блян чистата душа.

Писък! Бягство от реалността.
Мечта поредна удави се в красота.

И до кога така? Крещя!
Очите виждат само самота.

Илюзия за любов.
Мрачен живот.
Безкраен поток
от енергия,
необратимо погубена
единствено в лъжи.

07.02.2010г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Армагедон All rights reserved.

Comments

Comments

  • Лиричната лъжа е чиста проба надежда Пристрастяваш се.

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...