Бях звезда, но не блестях,
ангел бях, и демон също.
Огън бях, разпалвах и горях,
Никога не бях една и съща!
Имах сила, имах жар,
и сърце горещо имах.
Очите бяха моят чар.
От всеки по нещичко взимах!
Бях и огън и вода!
Горях и огъня гасих!
Бях и влюбена жена!
Никого не нараних!
© Антония Станчева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
