Бях дотук
Аз бях дотук! Доброто не успя!
С добро градят се спомени и вяра.
Търкаля се по бузата, сълза,
дими в уста поредната цигара...
Аз бях дотук! Опитвах се, но не...
Словата ми увиснаха нечути.
Оставям се на двете си ръце,
които не са кауза пердута.
Аз бях дотук! Умората личи.
Неверието също е умора!
Не казвай нищо! Просто замълчи!
Мълчанието също е за хора.
Аз бях дотук! Горях и прегорях.
Умея с непонятност да се любя.
Борих се, но някак не успях.
Печеля ли сега, когато губя?
Аз бях дотук! Осъден на съдба!
Мълча като щурците посред зима.
Кометата е падаща звезда,
но падайки, тя диря своя има...
© Валентин Йорданов All rights reserved.
