Бях там
Бях там
Мъртва съм, а все още те дишам…
Жаднее кожата за онзи дъх..
Мъртва съм, а още те обичам
и гледам все към онзи Връх……
Някъде там където Върхът целува Слънцето..
Не виждаш, ноо…….. знай - това не е Връх
Бях там, толкова близо! - близо до Слънцето -
Пепелище е. И дом е последен на Първата кръв.
Не гледай нагоре, ще ослепееш от блясък -
Любовта леденее в кристален лазур.
Там стъпиш ли – оглушал би от крясък
Сърцето ти там - се превръща във сгур …..
Фатална – без накит застинала Жрица -
обледена Царица, с кървав рубин във ръце
Любовта – в саркофаг-стъкленица -
Палачът - тъй хищен за трофей от Сърце.
Мъртва съм, а се щурам сред мокри мъгли……
Жадна съм - край няма тази пустиня………
Жива съм, а мъртвецът отвътре мълви
- Върни ми сърцето - Рубинът в” онази” Богиня.
Мъртва съм, а оглушавам, оглушавам понякога,
от ръждивото скърцане- стон тъжен на люлка…
Към Върха се отправям - по-мъртва от всякога
Любовта се оказа – Сянка вградена на булка.
Рене
© Ренета Първанова All rights reserved.
