May 13, 2016, 10:35 PM  

Бяхме...

  Poetry
588 0 5

Бяхме малки- по пързалки,

срещаха се дни със нощи!

Бяхме млади- по ливади,

любехме се,...и още...и още!

 

Пеехме, цветя беряхме,

и  кичехме със тях дните,

жънахме, а после сяхме,

а ти крадеше ми нощИте!

 

Но годините превалят

и тез, които ни обичат,

с песните ни да ни жалят

и с цветята да ни кичат!

 

  

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Исмаил Али All rights reserved.

Comments

Comments

  • Наистина спомените са нашите истински съкровища, особено когато са така красиво поетично предадени. Трябва да ги тачим, защото неусетно чрез тях самите ние се превръщаме в спомен за другите. И само от нас зависи какъв да бъде този спомен - добър или лош. Поздрави и весела неделя, Исмаиле!
  • Марина, Дани, Руми, приемете благодарностите ми!
  • Спомените са нещо прекрасно, особено като са свързани с хубави мигове, които топлят душата! Поздрав, Исмаиле!
  • Красиво!
  • !!!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...