Бял
Навън валят души
на закъснели пойни птици,
а в мен бушува суша.
Септември е близо,
жиците напяват.
Ще те изпратя
с усмивка на уста,
ще ти махам с бяла кърпа,
ще се усмихвам,
а ти ще отлетиш.
И както силуета ти
се влива в синевата,
кърпата ще се превърне
в гълъб. Бял.
Бял като облак,
бял като душа,
бял като суша.
Ще кацне на ръката ми,
ще ме погледне с очи,
досущ като карфици,
ще помълчи, ще се усмихне
и после ще избоде очите ми,
да не виждам,
да не те виждам,
да не забравя.
После доволен ще притихне,
ще се скрие в косите ми,
ще усети аромата ти,
плътен като облак,
плътен като душа,
плътен като суша
и ще се усмихне.
А в тъмнината на очите ми
аз ще те виждам.
Бял като облак,
бял като суша,
а аз съм бяла като душа.
© Слънце All rights reserved.
