Бял гълъб
На рамото й кацна гълъб бял.
Склони главица плахо на гърди.
Загука, свойта песен недопял,
заниза овехтели спомени.
Душата детска в гълъб разцъфтя,
и босонога хукна към простора.
Коси от свила севернякът разпиля,
мечтите детски търсеха отмора.
На миналото приказни картини
дъга сияйна в пурпур озари -
коларски път и крушови градини,
чардакът с кехлибарени асми,
гнезда на птици в кичести корони,
в треви зелени - песни на щурци,
светулки - живи огнени фенери,
грижовно детството да приюти.
...
Поспря се севернякът, поутихна.
Момичето превърна се в жена.
На рамото й гълъбът притихна,
в очакване на сбъдната мечта.
© Златка Чардакова All rights reserved.
