/ на Лазарина - изи*/
Жената забързано вървеше
замислена над нещо свое,
на пътя една птица стоеше
до храста, в тъмното усое.
Поспря се тя… и я погледна,
но наранена птичката не бе.
По скоро, почивка последна
преди да литне в синьото небе.
Протегна дамата ръка за ласка
перата и докосна,...и заговори.
Не литна лястовицата, изпляска, ...