Бяла магия
В гърдите ми огън гори.
Слагам котлето да ври.
Кръвта в мене бушува,
душата не пита, лудува.
Правя магия за обич - бяла,
с жарава от изгрева сбрала.
От очите ти взимам тъгата,
с нея лекувам душата.
Детелини за щастие сбирам,
от радостта, че те имам.
Заклинание шепна: "Обичам те,
на тебе, любов, обричам се".
Оставам вратата отворена.
Обичам. Магията е сторена.
© Магдалена Костадинова All rights reserved.
