Вятърът размахва ледени камшици.
Бял табун се спусна от небето сиво.
Като полудели белите „войници”
цяла нощ препускат в тъмнината диво.
Хитра е земята, вдига знаме бяло.
В бяло е облякла старото си тяло.
С бял венец ги среща старата кокетка –
девствено момиче с пухкава наметка.
Спират удивени белите „войници”.
Влюбено прегръщат младата „девица".
Лягат укротени до гръдта ù снежна,
с хубост победени в тази битка нежна.
© Генка Богданова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
