Вятърът размахва ледени камшици.
Бял табун се спусна от небето сиво.
Като полудели белите „войници”
цяла нощ препускат в тъмнината диво.
Хитра е земята, вдига знаме бяло.
В бяло е облякла старото си тяло.
С бял венец ги среща старата кокетка –
девствено момиче с пухкава наметка.
Спират удивени белите „войници”.
Влюбено прегръщат младата „девица".
Лягат укротени до гръдта ù снежна,
с хубост победени в тази битка нежна.
© Генка Богданова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
