Feb 18, 2009, 9:29 AM

Бяла нощ

  Poetry » Other
669 0 2

 


БЯЛА НОЩ



Зимата се върна.
Пада от небето
тих и бавен сняг
и целувайки земята
се стопява...
Самата вечност -
бяла и студена,
вали от небето.
И сред танцуващи
снежинки ненадейно
срещнах изгарящ
поглед... стопих се
като палава снежинка
танцуваща с огъня...
Пулсът ми кънти
в бялата тишина...
Плавният валеж
смути
пролетният сън
на природата.
Дърветата
ни замерят
с шепи
мокър сняг.


Мълчаливо вървим
по-тихи от снега
в прегръдката
на бялата нощ...
в прегръдката
на самата вечност...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лиляна Стойчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...