Feb 18, 2009, 9:29 AM

Бяла нощ

  Poetry » Other
665 0 2

 


БЯЛА НОЩ



Зимата се върна.
Пада от небето
тих и бавен сняг
и целувайки земята
се стопява...
Самата вечност -
бяла и студена,
вали от небето.
И сред танцуващи
снежинки ненадейно
срещнах изгарящ
поглед... стопих се
като палава снежинка
танцуваща с огъня...
Пулсът ми кънти
в бялата тишина...
Плавният валеж
смути
пролетният сън
на природата.
Дърветата
ни замерят
с шепи
мокър сняг.


Мълчаливо вървим
по-тихи от снега
в прегръдката
на бялата нощ...
в прегръдката
на самата вечност...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лиляна Стойчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...