Nov 24, 2008, 12:03 AM

бяла ружа

  Poetry » Other
820 0 6

разбира се токът е спрял

някъде между едно земетресение

в 10 и 03

и са свършили цигарите

дъхът на златния залез

взел продупчено билетче за тролей

освирква гаджета с къси поли

и не му дреме за тъмното

разбира се е студено

някъде между няколко торакални прешлена

в 11 и 03

и е започнал филм

с едно главно действащо лице

и диалози с мъгливи прозорци

с непредвидим край

утрото спи на нечии колене

посинели от очакване

и не му дреме за бъдещето

разбира се

песента е същата

някъде между линия за скачане на въже

в 12 и 03

и са прекратени добавките

за прясно изстискан сок

и ружите падат гордо в метла на циганка

която си свирка чае шукарие

и не и дреме за път за вървене

разбира се

настройките са объркани

и има разминаване между звук и картина

някъде в 1 и 03

сънища  гнездят пред вратата

носят плитките си в кошница

ловят риби очи и стъкълца за оставане

разбира се токът е спрял

мили

нямаме ли свещи в тази къща

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зорница Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...