Бялата лястовица
Долетя надеждата крилата,
като зов молитвен, като блян.
С вяра спусна се от небесата
в хорския съдбовен океан.
Падна мъничка и беззащитна,
във свят коварен и с тъга
тя поиска да отлитне,
но сърцето и печал събра.
И една сълза стаена
върху черната студена кал
тя отрони, но решена
пак денят да го направи бял.
От крилете си пера откъсна,
всеки вопъл с песен да смени
и животът бурен да възкръсне
в уморените от скръб души.
Полета на смелите го даде,
да догонят нови висини,
на незрящите да виждат - даже
даде своите очи.
И раздаде се докрая цяла
лястовицата без страх, без свян.
И навярно отлетяла е
в нейния небесен храм.
като зов молитвен, като блян.
С вяра спусна се от небесата
в хорския съдбовен океан.
Падна мъничка и беззащитна,
във свят коварен и с тъга
тя поиска да отлитне,
но сърцето и печал събра.
И една сълза стаена
върху черната студена кал
тя отрони, но решена
пак денят да го направи бял.
От крилете си пера откъсна,
всеки вопъл с песен да смени
и животът бурен да възкръсне
в уморените от скръб души.
Полета на смелите го даде,
да догонят нови висини,
на незрящите да виждат - даже
даде своите очи.
И раздаде се докрая цяла
лястовицата без страх, без свян.
И навярно отлетяла е
в нейния небесен храм.
© Даниел Стоянов All rights reserved.
