Oct 29, 2008, 9:07 AM

Бялата лястовица 

  Poetry
540 0 6
Долетя надеждата крилата,
като зов молитвен, като блян.
С вяра спусна се от небесата
в хорския съдбовен океан.

Падна мъничка и беззащитна,
във свят коварен и с тъга
тя поиска да отлитне,
но сърцето и печал събра.

И една сълза стаена
върху черната студена кал
тя отрони, но решена
пак денят да го направи бял.

От крилете си пера откъсна,
всеки вопъл с песен да смени
и животът бурен да възкръсне
в уморените от скръб души.

Полета на смелите го даде,
да догонят нови висини,
на незрящите да виждат - даже
даде своите очи.

И раздаде се докрая цяла
лястовицата без страх, без свян.
И навярно отлетяла е
в нейния небесен храм.








© Даниел Стоянов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??