Вълшебството на бяла тишина
с ухание от устни на момиче
прогонва всяка нощна тъмнина
и те приканва смело да обичаш.
Протегнали към слънцето ръце,
дърветата със мигли от цветчета
се хващат с развигора на хорце
под звуците на пролетни тромпети.
Притихнал зад изгряващ седмоцвет,
бунтарството си облакът съблича,
а вишните събират във букет
сърцата си, с безстрашие закичени.
Дърветата в картинното платно
на никому незнайният художник
предричат на душата ти едно
усещане за влюбване възможно.
© Мария Панайотова All rights reserved.