30.03.2017 г., 23:27

Бяло предричане

833 2 12

 

 

Вълшебството на бяла тишина

с ухание от устни на момиче

прогонва всяка нощна тъмнина

и те приканва смело да обичаш.

 

Протегнали към слънцето ръце,

дърветата със мигли от цветчета

се хващат с развигора на хорце

под звуците на пролетни тромпети.

 

Притихнал зад изгряващ седмоцвет,

бунтарството си облакът съблича,

а вишните събират във букет

сърцата си, с безстрашие закичени.

 

Дърветата в картинното платно

на никому незнайният художник

предричат на душата ти едно

усещане за влюбване възможно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...