pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
850 16808
30.03.2017 г., 23:27 ч.

Бяло предричане 

  Поезия » Пейзажна
586 2 12

 

 

Вълшебството на бяла тишина

с ухание от устни на момиче

прогонва всяка нощна тъмнина

и те приканва смело да обичаш.

 

Протегнали към слънцето ръце,

дърветата със мигли от цветчета

се хващат с развигора на хорце

под звуците на пролетни тромпети.

 

Притихнал зад изгряващ седмоцвет,

бунтарството си облакът съблича,

а вишните събират във букет

сърцата си, с безстрашие закичени.

 

Дърветата в картинното платно

на никому незнайният художник

предричат на душата ти едно

усещане за влюбване възможно.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Някой трябва да даде тази команда и сърцето да и се подчини. Страхотен метафоричен коментар!
  • "Усещане за влюбване възможно!"
    Разрешение за отплаване.
    Следва командата: "Пусни машините" !
    😊
  • Щом си го приела по този начин, то нека се сбъдне като предчувствие за теб! И нека те направи щастлива, Ани!
  • Приятно за четене. Усмихва. Прилича на предчувсвие...
  • Радваш ме, Светле, благодаря ти!
  • Прекрасна картина! )
  • Пепи, чета коментара ти и се усмихвам като пролетно дръвче!
    Не се съмнявам, че в този момент със сигурност приличам на цъфнала вишна!
  • При този художник - Пролетта, мисията - влюбване, е възможна, по всички параграфи! Поздравления, Мария! Прекрасно е !
  • Хванала си го, Жанет, и аз си харесвам много тази метафора. Дано в стихотворението има и други моменти, които да карат хората да се спират при него.
  • "дърветата със мигли от цветчета" много симпатична метафора
    Красив стих!
  • Кокиченце бяло, и ти пишеш разкошно, затова много ме зарадва коментара ти! Благодаря!
  • Толкова красиво!... Наситено! Изживяно. И си използвала една от любимите ми думи: развигор.
    Усетих пролетта в стиха ти! Поздравления!
Предложения
: ??:??