Бяло в очите ми
БЯЛО В ОЧИТЕ МИ
Всеопрощаващ беше този сняг
и ние – две настръхнали врабчета,
преминахме греховния му праг,
преди виелицата да зашета.
Преди димът на зимната мъгла
душите със забрава да отрови.
Отронено от някого – Ела!
разби от раз ръждивите окови –
съмнения, заблуди или страх,
мълвите хорски – с повод и без повод,
това, което бях или не бях –
безпътница или безсънна сова.
Крещеше в мен затворникът проклет –
жадувал светлина и късче пролет,
че в свят, изваян от бетон и лед,
все някога ще дойдат други хора.
По-светли, нежни, даже по-добри,
денят за всекиго ще бъде обич,
преди да сипнат първите зари,
ще се разпръснат клетви и прокоби.
Не обещавай нищо. Ще мълчим.
От празни думи няма много смисъл.
И няма да ти кажа как горчи,
узнаеш ли с какво си бил орисан.
© Валентина Йотова All rights reserved.
