БЯЛО В ОЧИТЕ МИ
Всеопрощаващ беше този сняг
и ние – две настръхнали врабчета,
преминахме греховния му праг,
преди виелицата да зашета.
Преди димът на зимната мъгла
душите със забрава да отрови.
Отронено от някого – Ела!
разби от раз ръждивите окови –
съмнения, заблуди или страх,
мълвите хорски – с повод и без повод,
това, което бях или не бях – ...