На пръсти стъпвам в житено поле...
Намирам макове, а търся моето лале.
Добре го помня - мило, фино и добро,
щом зърне го, сломено в миг е всяко зло.
Понеже няма как да издържи
на отразените в лалето топли слънчеви лъчи.
Няма как да устои
на честните му, чисти, обични очи.
Но аз го мисля...
И бродя ли, и бродя в цъфналата шир,
и търся го, и търся цветето безспир...
И времето е спряло, и слънцето пече, ...