lonelyman (Златко Тошков)
58 99
Aug 29, 2010, 10:46 PM

Бъдещ спомен 

  Poetry » Other
709 0 3

Старата ни къща уморена

надолу свела е глава

и като птица упоена

на две пречупила крила.

 

Прозорците, отдавна потъмнели,

събират прашния живот,

а някога, като слънца огрели,

засветили под ясен небосвод.

 

Капчуците с ръжда покрити,

на тухли грапави венци,

по тях годините се стичат,

а зиме гушат се врабци.

 

Стаите с воал от паяк

обвиват спукани стени,

огрени от угаснал пламък,

зефирът само в тях звъни.

 

Портретът стар на дядо с баба -

от миналото незавършен спомен;

от бъдещи години грабя,

незапочнати, но с камък гробен.

© Златко Тошков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Катя, много се радвам, че най-сетне съм успял да напиша нещо, което да ти хареса. Дори си мисля да продължавам. Как мислиш ти, струва ли си?
  • Златко, много ми хареса това.Поздрави!
  • Поздравления за ярката до сетивност образност!
Random works
: ??:??