Бъдещ спомен

Aug 29, 2010, 10:46 PM

Poetry » Other

783 0 3

Старата ни къща уморена
надолу свела е глава
и като птица упоена
на две пречупила крила.
Прозорците, отдавна потъмнели,
събират прашния живот,
а някога, като слънца огрели,
засветили под ясен небосвод.
Капчуците с ръжда покрити,
на тухли грапави венци,
по тях годините се стичат,
а зиме гушат се врабци. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Бъдещ спомен

Want to read more?

Random works