Бъдеще в миналото
Поведена по стъпките ти тайни,
съзирах те... навсякъде около мен,
гадаех те... във всичко трайно,
копнеех... всеки следващ ден.
Откривах те във всяка твоя дума,
във всяка буква сляпо ме изписваш,
сърцето не покриваш със заблуда,
пространството... е крайсността излишна.
В очите ти заспивах... бавно, бавно
от сънища дантела ми изплете,
покри лицето... тленно и прозрачно,
завърза погледа... освободи ръцете.
Размирен си... във всяка твоя мисъл
и отпечатъка ти нося неизменно,
възраждаш ме... отчайващо красиво
и знаем с теб... че другото е тленно.
И пак сме двама... часове умират
един без друг в града голям живеем,
подлъгваме със болка сетивата,
душите пазим... бавно ще се слеем.
© Силвия All rights reserved.
