Без бъдеще. Без срам. Без усмивка.
С начумерено лице.
Посочи с пръст вратата - "Щастливка" -
мислеше си старото бабе.
И пак босите крака ме отведоха
на улицата, пред старата врата.
Където влажни погледи ме гледаха
и казваха ми - "Беднота, беднота".
Забързани всички нанякъде,
може би до студентския дом,
който със сиви стени повтаряше:
- Платете и аз ще ви бъда подслон. ...