Бъди
Ще бъдеш ли до мен, когато мен ме няма,
когато времето ще се превърне в миг,
когато миналото ще го вече няма,
когато само ще си спомняш плахо този ден...
Тогава ти ще бъдеш ли до мен?
Ще бъдеш ли до мен, когато аз ще бъда там,
но ти не ще умееш да докоснеш моя лик.
Със теб не ще съм вече рязка, пряма,
ще се взираш тихо в силуета, но ще виждаш все през мен,
тогава ти ще бъдеш ли до мен?
Бъди до мен, защото в мен борба е също.
Аз като вълна вълната тягостно поглъщам,
но съм още там и нощем се завръщам.
Не съм все аз на слънце, но сърцето ми е феномен!
Заради него тихичко почакай, но бъди до мен...
Бъди до мен защото страшното е само в тъмнината,
на светло винаги прозира цветният детайл на моя храм,
ела и погали ме, не смей да ме посрещаш с меч и броня,
зад теб съм винаги и сълзи за тебе ще пророня
и ще превърна пак в камбанен звън и милост твоя ден.
Бъди до мен, ах само ти бъди до мен!
© Петя Маркова All rights reserved.
