Бъди
Българийо,
скъсай синджира на роб!
Героят е в тебе,
а не в тъмен гроб.
Стига пълзене,
трябва борба!
Вече е време
да чуе света,
че ние сме живи,
че ние не спим,
че нас ни убиват
защото мълчим…
Българийо,
имаш достойни чеда,
Европа те смята
за своя врата,
ръждясал обаче
е нашият ключ,
но бедност на бунт
единствено учи…
Нека покажем,
че има сърце
всеки пораснал
и всяко дете,
които днес страдат,
които търпят,
но вече са будни
и вече не спят…
Българийо,
май че удари часът,
събуден е вече
във тебе лъвът.
Ревът му се чува,
той точи зъби,
чупи окови
да сбъдне мечти.
Далеч съм сега,
но се моля за теб!
Пътят е труден,
трънлив и нелек…
Дано,
не напразно
сърцето тупти.
Българийо моя,
бъди ти, бъди!
© Валентин Йорданов All rights reserved.
