Бъди човек, докато си жив
Понякога душата ти се губи,
мислиш си - дали съм сам?
Единствената обич щом изгубиш,
щом останеш неразбран.
Понякога сърцето ти се къса,
искаш пак да изкрещиш,
че безумно някого обичаш,
че без него няма да си жив.
Понякога нощта е кратка,
като секунда след секунда се топи,
под ледените чувства на самотник,
който в мрак обрича себе си дори.
Понякога и денят минава,
ей така, просто си върви.
И забива във сърцето ти кинжала
на смразяващата болка отпреди.
Понякога остава само да живееш,
но как да го направиш, щом не си щастлив?
Вярвай в себе си и ще успееш...
Бъди човек... докато си жив.
© Маринела Георгиева All rights reserved.
