БЪДИ МИ ПРИСТАН
Не ме сравнявай...
с божество.
Не казвай,
че съм най-красива.
Но остани си –
явор-ствол.
И слънчева сълза –
щастлива.
Не ме докосвай...
с миг-лъжа.
Не сей пустини
в мисълта ми.
Около тебе да кръжа –
бъди ми пристан.
Не измама.
И стръмен връх.
И жаден вик.
Промисъл –
капка от безкрая.
В бездънна нощ...
Час пик!!!
Ще бъдем двама...
И след края.
© Донка Василева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
