БЪДИ МИ ПРИСТАН
Не ме сравнявай...
с божество.
Не казвай,
че съм най-красива.
Но остани си –
явор-ствол.
И слънчева сълза –
щастлива.
Не ме докосвай...
с миг-лъжа.
Не сей пустини
в мисълта ми.
Около тебе да кръжа –
бъди ми пристан.
Не измама.
И стръмен връх.
И жаден вик.
Промисъл –
капка от безкрая.
В бездънна нощ...
Час пик!!!
Ще бъдем двама...
И след края.
© Донка Василева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
