Целунах те и любовта плени ме!
Превърна ме в една красива песен
и дълго бях от звуците унесен,
а после тихо шепнех твойто име!
Красива, моя, истинска и бяла!
Жена, в която раят се побира
с една сълза, от обич прекипяла,
и струните на многоцветна лира!
Бъди такава, всеки път когато
звънът на капки от дъжда отеква
и влива се в една река от злато,
към утрото на славеи потекла! ...