Бъди за мене нежен благослов
Повярва ли във моята Любов
или пък чувствата ми са за теб дърва в камината!
Но нека да пребъде порив с нов
и обичта ми нека топли те през Зимата!
Самотното море живее в мен
и никога вълната не замръзва!
Преваля вечерта, започва ден!
А глупостта да ни разделя да не дръзва!
Тъй тихо нека ромоли дъжда
По покрива - студена ламарина...
Отмива болката и я превръща на ръжда,
попива бавно във душата ми - градина!
Целувах те не с устни, а с душа!
Нощта бе кратка - взе каквото взима...
А ти помисли за бруталност и лъжа
в ръцете ми стоцветната градина.
Аз знам, че ще събуди Пролетта
Кокичетата, Минзухарите и Крина
Ще бъде пак горещо Лятото, а Есента
ще ни докаже, че сме помъдряли със година.
Обичам те със моята любов -
тъй невъзпитана и дива, без задръжка...
Бъди за мене нежен благослов!
Бъди жена, бъди опора мъжка!
© Ангел Милев All rights reserved.
