БЪДНИ ВЕЧЕР

Сега е бъдни вечер.

Прозорци светят в мрака,

а мене тази вечер,

мен никой не ме чака.

Със кученцето двама

компания си правим

и мъката голяма

се мъчим да удавим

със винцето червено,

във чашата искрящо,

(към мен е пристрастено,

макар неговорящо!)

На празнична трапеза

по малко има всичко.

Аз пия и замезвам,

а то ми е добричко.

Тъй предано ме гледа

и сякаш да ми каже:

- Защо си толкоз бледа

и доста тъжна даже?

Че пуста е душата,

сама не се живее,

докле ли самотата

ще властва и вилнее?

За свой дом аз копнея

и мил другар сърдечен,

но все сама живея,

проблемът ми е вечен!

Наздраве, песче мило,

за празника да пием!

Каквото било, било,

надежда да открием.