От север съм, дете на чистата вода родих се.
Реката възпита ме във свобода.
По Дунава оставих да тече наивността ми на дете
и молех се течението извън границите на дома да я отнесе.
По Янтра нейде плуваха моите коси,
а миризмата ми все още в тамошния въздух
провисва се и напомня за безгрижни дни.
На изтока морето пази моите следи,
а бризът подписа се в тефтера ми
и при разгръщането му отронват се пясъчни зрънца и спомени.
А вятърът в Родопите ечи и стене,
тъжи, че някой чужд родното от него се опитва да изземе. Или да го превземе. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up