Sep 23, 2015, 11:07 PM

Българийо!

  Poetry » Civic
547 0 8

Една звезда 

за мене си остана.

И звезден прах

от тебе ме валя.

На дявола 

обаче ти пристана

и днес дори

сърце ме заболя.

 

Че разпиля

децата си по друми,

а старите

умират си без вест.

Забравихме

и благите си думи...

Дори сме без

морал, пари и чест.

 

Къде е днес

и коренът ни славен?

Къде е днес

и българската кръв?

Къде е днес

и кръста православен?

Къде е днес

и българската стръв?

 

Не сбъркахме

ли пътя си отново,

та пак сме днес

на път - на кръстопът?..

Кога за нас

ще дойде ново време

преди, комай,

сърцата ни да спрат?!..

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...