Българийо!
Една звезда
за мене си остана.
И звезден прах
от тебе ме валя.
На дявола
обаче ти пристана
и днес дори
сърце ме заболя.
Че разпиля
децата си по друми,
а старите
умират си без вест.
Забравихме
и благите си думи...
Дори сме без
морал, пари и чест.
Къде е днес
и коренът ни славен?
Къде е днес
и българската кръв?
Къде е днес
и кръста православен?
Къде е днес
и българската стръв?
Не сбъркахме
ли пътя си отново,
та пак сме днес
на път - на кръстопът?..
Кога за нас
ще дойде ново време
преди, комай,
сърцата ни да спрат?!..
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
