България. 10. Свободата е свята
10. Свободата е свята
О, Майко, Българийо, древна и свята,
с история славна, но днес непозната,
защо си тъй тъжно главата склонила,
с прекършена воля, без вяра, без сила?
На мястото, дето бил древен Едем,
ти врат положила си в робски ярем,
безправните хора очакват Месия,
водач и спасител от зла орисия.
Народът ти беден, страдален, покорен,
забравил е древния прабългарски корен,
очаква да дойде отвън свободата
и Бог, като дар, да му върне земята.
Дошлия от запад, побратим Месия,
с подаръци „щедри“ на кръгла тепсия,
които ще плащат и внуци, с валута,
каквато Европа на теб ще пробута.
Не чакай, о, Майко, не чакай спасител,
днес той се превърна на зъл поробител.
В услуга си, майко, в прислуга на тия,
които воюват, не с друг, а ......
Стани, събуди се, Българийо клета,
народът ти беден и болен днес крета....
Земята ти пак е отново робиня ...
но няма я, няма я Райна княгиня,
с развятото знаме, отпред да застане,
Балкана с теб песните пак да подхване,
а пък Бенковски, с хвъркатата чета,
дано да предварди крилати ракета,
по чуждите бази в земята ти родна,
от плуг не орана, земя плодородна.
и стенеш под чужди войнишки ботуши,
но няма кой болката в теб да потуши.
И от парламента да иска закони,
та чуждите бази сега да прогони,
че пак да пребъдеш свободна държава,
на хан Аспарух те духът задължава..
Кой днешен държавник, за тебе милее,
духът ти прекършен, дано оцелее,
пътека към нов хоризонт да открие,
от твоята слабост срама да изтрие.
Върни си земята, о, майко, Родино,
и пак превърни я на райска градина,
от хан Аспарух ти е тя подарена ...
не я предоставяй за бойна арена.
С молитви към Бога, това, дето мога,
с камбана звънтяща, ще бия тревога ...
Деца разпилени, в далечна чужбина,
върни ги обратно във тебе, Родино ...
Потомци са горди на мъдър Кубрат,
да помнят завета... Напред да вървят,
с духа възродени, с любов във сърцата,
с безценния дар – Свободата е Свята.
4 юни 2024, 9:15 часа –
17 февруари 2025, 15:30 часа
© Иванъ Митовъ All rights reserved.
