Коката (Кристиян Иванов) Коката (Кристиян Иванов)
5
Nov 1, 2008, 8:55 AM

България

  Poetry
997 0 3
Не знам защо се родих,
родих се просто в един
светъл миг...
Обичам те, Българийо,
не заради твойта слава,
а заради твойта хубост
и красота омайна.
Но няма да забравя за твоите
битки и подвизи велики,
за Батак и Самуила,
в теб ще търся само сила
и веднъж с теб ще се слея,
както земя и родина мила...!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристиян Иванов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0