Бълнувам те да идваш сам през зимата
Бълнувам те да идваш
сам през зимата,
със лъх на февруари
и метал.
Разказват с цвят на въглища очите ти
истории за изстинали пожари.
Представям си те
как ми носиш севера
и всичките му ветрени усои
засланяш със ръцете си – чукари
и ръсиш във снега
кюмюр и огън.
Долавям как одраскваш буза
в моята
със хиляди ръждиви остриета.
Със жарката си кръв
ми палиш кожата
и после я удавяш в ледовете си.
Бълнувам те да идваш
насред нищото.
По тъмно, между суши и порои.
Да стъпваш сам по билото на истината,
в безлунието на студена нощ.
© Ралица All rights reserved.
