Aug 21, 2017, 6:56 PM

Бълнувам те да идваш сам през зимата 

  Poetry » Love
563 3 3

Бълнувам те да идваш

сам през зимата,

със лъх на февруари

и метал.

Разказват с цвят на въглища очите ти

истории за изстинали пожари.

 

Представям си те

как ми носиш севера

и всичките му ветрени усои

засланяш със ръцете си – чукари

и ръсиш във снега

кюмюр и огън.

 

Долавям как одраскваш буза

в моята

със хиляди ръждиви остриета.

Със жарката си кръв

ми палиш кожата

и после я удавяш в ледовете си.

 

Бълнувам те да идваш

насред нищото.

По тъмно, между суши и порои.

Да стъпваш сам по билото на истината,

в безлунието на студена нощ.

© Ралица All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??