„Още мъничко нека си дремна!
Бързи сънища два-три да мигна.”
Вън препуска животът без стреме,
бърза времето, все недостига.
В тези мигове кратки ти губиш
да пропуснеш протест на площада.
Толкоз трябва отчаяно лудия
като факла да пламне в паважа.
Тук на топличко се излежаваш,
под юргана-месал още втасваш.
Някой друг вместо теб продължава
туй което ти трябва да спастряш. ...