Mar 13, 2013, 11:34 PM  

Бърза времето

  Poetry » Other
569 0 5

 

„Още мъничко нека си дремна!

Бързи сънища два-три да мигна.”

Вън препуска животът без стреме,

бърза времето, все недостига.

 

В тези мигове кратки ти губиш

да пропуснеш протест на площада.

Толкоз трябва отчаяно лудия

като факла да пламне в паважа.

 

Тук на топличко се излежаваш,

под юргана-месал още втасваш.

Някой друг вместо теб продължава

туй което ти трябва да спастряш.

 

Няма време, човече, я ставай,

срещу вятъра светло препускай!

Даром нищо животът не дава –

да си жив, днес е цяло изкуство.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...