Бърза времето
„Още мъничко нека си дремна!
Бързи сънища два-три да мигна.”
Вън препуска животът без стреме,
бърза времето, все недостига.
В тези мигове кратки ти губиш
да пропуснеш протест на площада.
Толкоз трябва отчаяно лудия
като факла да пламне в паважа.
Тук на топличко се излежаваш,
под юргана-месал още втасваш.
Някой друг вместо теб продължава
туй което ти трябва да спастряш.
Няма време, човече, я ставай,
срещу вятъра светло препускай!
Даром нищо животът не дава –
да си жив, днес е цяло изкуство.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
