„Още мъничко нека си дремна!
Бързи сънища два-три да мигна.”
Вън препуска животът без стреме,
бърза времето, все недостига.
В тези мигове кратки ти губиш
да пропуснеш протест на площада.
Толкоз трябва отчаяно лудия
като факла да пламне в паважа.
Тук на топличко се излежаваш,
под юргана-месал още втасваш.
Някой друг вместо теб продължава
туй което ти трябва да спастряш. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация