Бързам, бързам да те стигна
през полето,
над морето
като птица да се вдигна,
и да долетя, където
може би ме чакаш вече
търпеливо,
търпеливо.
И тогава в час уречен
ще сме двамата щастливи!
Пренаписали съдбата,
сто потопа преживели
ще посрещаме зората
вдъхновени,
помъдрели!
Ще почувстваме покоя
да си мой
и да съм твоя!
© Елка Тодорова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
