Бързам, бързам да те стигна
през полето,
над морето
като птица да се вдигна,
и да долетя, където
може би ме чакаш вече
търпеливо,
търпеливо.
И тогава в час уречен
ще сме двамата щастливи!
Пренаписали съдбата,
сто потопа преживели
ще посрещаме зората
вдъхновени,
помъдрели!
Ще почувстваме покоя
да си мой
и да съм твоя!
© Елка Тодорова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
