Бързеи
След дъждове пречистен този свят
разтваря си зелените полета
и виждам птиците над тях кръжат,
и слънчеви лъчи в росата светят.
Изгрява сред тревите огнен мак,
край него никнат диви маргарити.
Каква картина само! Знам ли как
такава поглед може да засити.
Стоя и гледам. Облакът е бял,
ленив и вятър бавно го полюшва,
а въздухът трепти – чуплив кристал,
той в песните на птиците заслушан.
В такова време ставаш много тих.
Да бях художник, да го нарисувам.
Да можех да го запечатам в стих,
да гали дълго поглед развълнуван.
Не мога. Миг от кратка тишина
от спомените само се задържа
и в някоя бетонна хладина
шуми и се изтича. Както бързей.
© Ани Монева All rights reserved.
