C мен ги измълчи
Тръгни до мен! Не питай: Накъде ли?
Далече е... И хората са кът.
Пладнуват тихо слепите недели
и лятото се връща. Всеки път.
Тръгни до мен! Отдавна го намери
душата ми, (или създаде) свят –
без болки, без лъжи и без химери,
с небе, в което ангели летят.
Тръгни до мен! Не обещавам нищо.
Ще стигнем ли? Дори това не знам.
Светът им е отдавна пепелище
дарение, но все в погрешен храм.
Тръгни до мен! Те дълго ще ни гледат.
Да гледат – Господ дал им е очи.
Души им дал, но май са все на кредит...
Тръгни до мен и с мен ги измълчи...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
