Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18473
Mar 26, 2024, 9:34 PM  

C омраза, но ще ги обичате 

  Poetry » Phylosophy
241 2 3

И как сама да разбера,
каква ли сила все ме тласка,
да съм и лоша, и добра,
камшичен удар, плаха ласка.
В сто заклинания орисала,
любов, за да ми бъде смисъла.

 

Нехайно сгазена трева,
душата ми сама се лъже.
А вярвам само на това:
Убива думичката "длъжен."
Не знаят само покорените,
как океан горчи във вените.

 

Дори да искам да пълзя,
крилете ми над мен сияят,
между усмивка и сълза,
люлея ада, а и раят.
И съм от люлка омагьосана,
не по посоката на косъма,

 

да галя болка и тъга.
Вулкан съм. Вечното момиче.
И някога, и до сега,
не плащам данъка – различен.
Така е то с душите – птичите,
с омраза, но ще ги обичате...

 

 

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??