Jun 3, 2009, 11:23 PM

* * *

  Poetry
575 0 3

http://www.vbox7.com/play:2816dd57 - благодаря ти за вдъхновението!

 

Излитам – с музиката ти се сливам

и сякаш ставам със нея едно

и бавно във ритмите нежни заспивам,

и пада в косите ми жълто листо!

Разцъфват цветята, листата пък падат

и тихо се сипе в душата ми сняг

и в този миг някои дори даже страдат,

но давя се в ритъма – не мисля за тях!

И свири пианото, а аз се разтапям,

няма ме, тук съм… къде съм? В звука!

И свири пианото – в теб се потапям –

живея, умирам – не съм днес сама!

Отпускам се бавно, не мога да дишам,

емоция силна гори ме сега

и някъде сякаш сила по-висша

ме кара да искам да слушам това!

А ти в миг приключваш песента си красива,

а аз се отпускам във твоите ръце.

До днес аз сякаш не съм била жива,

а днес ще живея през твойто сърце!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...