Dec 24, 2008, 10:08 AM

* * *

  Poetry
763 0 7

Ти мислиш всичко суета е,

всичко е преструвка жалка

и любовта е меркантилна,

добротата – липсва,

хората са луди.

А как жадуваш,

как копнееш,

линееш чак,

без обич,

без милувка,

обречен,

сам.

Но имаш сили! Обърни се!

Виж! Светлината влиза днес

и стават чудеса,

и любовта е жива,

животът пъстър

пърха, нов

и само вярвай,

и знай,

и обич

давай,

и ще

получиш.

 

 

Желая ви много светлина и щастие!  Весела Коледа!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мартина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...