ГОСПОЖИЦЕ ВОЙНА
(броеница от объркани поговорки)
Гладна мечка заигра хоро,
конете паднаха в реката.
Не всяко зло е за добро,
Война щом чука на вратата.
От първа кръв вода не става,
денят не си личи по заранта.
Оттук до края на Света,
съвсем мъничко ни остава...
В часовник кукувичка кука,
самичка птичка пролет прави,
дорде изтупаме куйрука,
ще бави Бог и ще забрави...
Пристъпя кротичко през прага
Госпожица Война.
Зад нея – почернял, Райхстагът,
пламти в червени знамена.
Тамян от дявол се не плаши,
негонен, гузен бяга враг.
И сред овцете блеят наши -
вълци с поглед мил и драг.
Ех, Ти, Госпожице Война,
Бесилката дърво не става.
Денят не си личи по заранта,
щом враг във нужда се познава.
Не вярва ситият в глада,
от срам магарето не мре,
а ти, Госпожице Война,
май нещо бързаш. Закъде?
Не слагай гозба в чужда сол,
без крава върна се синджира,
работи Ганьо като вол,
ала залудо не умира.
Москва не вярва на сълзи,
ни в демона от Техеран.
От сянката си се бои
Юнайтедстейтският шаран.
Здравей, Госпожице Война,
не всяко зло е за добро.
На гладно мечка заигра,
сред двора кърваво хоро...
А ето, Пролетта се пука
и „Стелт”, маскиран като птица,
ще дръпне дявол за куйрука
като пророк от Чичен Ица...
Кирето, 09.09.2012г.
© Кирил Ганчев All rights reserved.