Вдън сърцето си, надълбоко
те закътах, за да не болиш,
и дори и да си нависоко,
пак те искам, мой копнеж и стих.
И дори от дявола по-лоша,
и дори и сляпа от тъга,
във душата ти ще пусна котва
и ще си отида след смъртта.
И да онемеят всички ноти,
да потъне всичко във тъма,
малката светулка като спомен
ще те връща пак при мен в съня.
© Жулиета Великова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
