May 7, 2013, 5:01 PM

* * *

  Poetry
864 0 1

Пак познатото пътуване.
Цял живот пристигане и заминаване.
Вали. Къде съм? Със кого? Защо?
Неподходящи са въпросите ми за задаване.

Капки и сълзи се стичат
в ритъма на барабани и китари.
Всяка носи своята история
и разгаря във душата ми нестихнали пожари.

Докосвам с пръсти натежали
алените устни целувани непозволено.
Преглъщам трудно, потрепервам -
извън прегръдките ти ми е толкова студено.

Треперя все по неудържимо.
Задъхвам се. Крещя. За кого ли пък е важно?
Ти не можеш да ме видиш, да ме чуеш.
Тук е твърде тъмно, твърде тихо, твърде влажно.

Напред, напред, край нямат
това пътуване и  парещият летен дъжд.
Капките беснеят по стъклото.
Но както са се появили, така изчезват изведнъж.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Ненова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много е хубаво има страхотна символика! Харесва ми

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...