Oct 12, 2008, 9:42 PM

* * *

  Poetry
1.1K 0 2
 

СТИЛНО, СИЛНО, НЕСТАБИЛНО

 

 

Минавам покрай теб,

а ти мълчиш

и ме караш с няма болка да тъжа.

Но и ти тъжиш.

Твойта болка е повече от странна

- предпочиташ да си ням,

вместо да приемеш любовта ми

и затова винаги оставаш сам.

Упорито не желаеш да говориш,

дори някак романтичен в упоритостта си

и на всичко си готов да спориш,

прикривайки ревниво любовта си.

Страхливец! Да, това си ти.

Позна ли се? Похвално. Проумяваш.

О, не се сърди,

защото в моето съзнание така оставаш.

И не искаш любовта ми,

не желаеш нито да получиш, нито да дадеш,

с това погубваш радостта ми

и не искаш да го разбереш.

Знаеш ли, задръж я. Не я желая,

защото от нея друго чувство ще позная,

че любовта разделя повече и от раздяла.

Не вярваш ли? Но погледни,

типичен пример сме аз и ти.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Криста All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...