* * *
"... my dear, we're slowly dancing in a burning room."
Достигнала дъното, дъх си поемам
и пълня гърдите си с хлад и мъгла.
Какво съм раздала, че искам да взимам?
Кого приютих, за да търся правда?
Крехките рими се кършат със пукот.
И дразня се вече дори и от тях -
с какво допринесох, че тръгвам оттука?
С какво си заслужих сълзите, смеха?
Нося абсурдно, сладникаво име -
няма и намек дори за лазур.
Но кой позволи ми да искам да имам?
Душата си казвам, че дадох - кому?
Някой, любими, ще ми отговори,
но всъщност не бързам за никъде днес.
Днес ще танцуваме боси и мними
в стая с пламтящи стени и завеси.
© Тони Пашова All rights reserved.
