* * *
599
0
0
Безпаметна като утро,
желана като рефрен,
пристъпвам боса и дишам
озона на новия ден.
Още росата е дива,
ароматът й на мечта.
На глътки ще я изпия,
да стигне до вечерта.
Ако приседна на сянка
след изгрева изтомен,
копнежът ще е предаден
от залеза близо до мен.
© Христина Комаревска All rights reserved.
